Лий Джун Ки – това име се споменава все по-често от почитателите и почитателките на корейските драми. Преди време ми беше казано, че името се произнася и пише И Джун Ги, а английската транскрипция е грешна. Сигурно са прави хората да твърдят това, но лично за мен той си остава Лий Джун Ки с грешна или правилна, или каквото ще да е транскрипция. Позицията ми е, че англичаните знаят по-добре от нас или пък самите корейци, защото те си пишат имената на латиница, не им ги пишем ние. За името толкова. За актьора и човека – повече. Защото до името на човек се слага името на баща му и на рода му и това ни дава информация за произхода на дадена личност, а за самия човек съдим по делата му. За актьора пък съдим по ролите и публичните му изяви. Моята първа среща с Джун Ки беше в драмата Илджиме, която през 2009 година се бори за наградата на зрителите по интернет. Отстъпи на друга нашумяла и много популярна корейска драма и с това разби сърцата на верните си почитатели. Като казвам “разби сърцата” съвсем не преувеличавам, защото срещнеш ли веднъж това момче с красиви издължени очи никога няма да го забравиш. Най-красивите очи от Далечния изток не могат лесно да бъдат забравени. Има нещо омагьосващо в него и то не е само във външния му вид. А гледаш ли филм или драма с негово участие няма начин да се задоволиш само с една. Започваш да търсиш всичко, в което можеш да го видиш – записи от модния подиум, филми, драми, срещи на фенове и музикални изпълнения. Защото освен актьор той се изявява не лошо и като певец. С една дума красив и много талантлив.
Лий Джун Ки се е превъплъщавал в много характери – от ученика-бунтовник в “18 май”, през момчето-гей в “Кралят и клоунът”, влюбения плейбой в “Моето момиче”, агентът под прикритие в “Времето на кучето и вълка”, че до последната му роля на журналист в драмата “Герой”. Много от ролите му не ги споменавам не защото не са запомнящи се, а защото ако пиша за всяка една от тях ще трябва да отворим специална поредица в списанието само за него. Не че не го заслужава.
Джун Ки е роден на 17 април 1982 година в град Бусан, Южна Корея. Завършил е Сеулския университет за изкуство специалност актьорско
майсторство. Говори корейски, китайски – мандарин, японски и английски език. Актьорската си кариера започва на 21 години, но за
първи път се появява на екран в телевизионна реклама през 2001 година, а първата му телевизионна драма е “Drama City: What should I do?”. Успехът идва при него през 2005 година с ролята му във филма “Кралят и клоунът”, а популярност извън Корея му носи драмата “Моето момиче”. През 2008 година печели наградата за най-популярен
актьор на международния фестивал за драма в Сеул. Наградата печели и драмата, в която участва, а именно “Времето на кучето и вълка”, като оставя след себе си много популярния и обичан “Хонг Гил Донг”. Личното ми мнение е, че от двете драми побеждава по-добрата, а изпълнението на Лий Джун Ки е най-доброто му изпълнение до този момент. Като се замисля, това е може би едно от най-добрите актьорски изпълнения изобщо в света на корейските драми и филми. Роля изключително силна, която остава завинаги в съзнанието ни. 2008-ма година носи и друго признание за Джун Ки. Той е избран за амбасадор на “Корейската вълна” на Seoul Hallyu Festival, а през 2009 година става посланик на Korea Tourism Organization.
В края на 2009 и началото на 2010 година се излъчи дълго очакваната драма “Герой”, за която все още нищо не мога да кажа. Поради незавършен превод на английски тази драма все още не може да се гледа от тези, които не знаят източни езици.
А докато чакаме превода на “Герой” ще ви предложа да си припомним какво става в най-тъмната част на денонощието.
Точно преди изгрев слънце, когато всичко се обагря в червено от хълма се спуска силует. Това е времето, през което не можеш да различиш дали този силует е на кучето, което си отгледал или на вълк, готов да те нападне. Това е времето когато не можеш да разбереш дали към теб идва приятел или враг. Това е времето на кучето и вълка, времето между доброто и злото. Времето когато навън в мрака излиза героят на Лий Джун Ки да потърси справедливост за себе си и за убитите си родители. В такова време никой не може да каже дали ще поеме пътя на доброто или на злото, дали ще остане добрия герой или ще се превърне в най-лошия кошмар. Това е времето когато трябва да се вземат съдбоносни решения, времето когато си застанал между кучето и вълка и сам не знаеш кое от двете си. Времето преди зазоряване, когато е най-тъмно
Няма коментари:
Публикуване на коментар