Едно момче свири на цигулка

 
Преди две години една приятелка ми препоръча корейска драма.Тъй като не съм любител на сериалите, доста време се колебах дали да гледам въпросния. Бях убеден, че няма да ми хареса, но все пак любопитството надделя, най-вече защото вярвах на вкуса на тази приятелка. Една вечер седнах пред компютъра и пуснах първа серия. Не знам какво разбирате под понятието "културен шок", но аз изпаднах точно в това състояние. Не веднага, не в първите кадри, а някъде по средата на първа серия. По време на сцената, в която едно момче свири на цигулка в парка на училището. Ако не беше тази сцена, едва ли щях да изгледам целия сериал. Да не говорим за това да стана фен на корейски драми. Но се случи точно това. Благодарение на Ким Хьон Джунг открих един нов свят - света на източно азиатските драми и филми. До този момент имах съвсем погрешно мнение за хората от Източна Азия. И аз като повечето европейци си мислех, че те изглеждат почти еднакво. Колко много съм се заблуждавал. Но да се върнем към моята първа корейска любов.

Ким Хьон Джунг е момче израснало в обикновено корейско семейство. Но това, което го отличава от повечето му връстници е фактът, че той има мечта. Още от дете мечтае да стане певец и музикант и е готов на всичко за реализирането на мечтата си. Работи от седем годишен и спестява пари за тази цел. В тинейджърска възраст бяга от дома си за да работи и печели пари. Тези пари той спестява фанатично, лишавайки се от много неща. Но дори и малък, щом имаш ясна цел в живота и силна мотивация, можеш да постигнеш толкова много. Колко много? Ами много много. Мен например ме озадачи факта, че едно дете може да спести почти 80000 долара. Това е огромна сума пари. Не знам дали ги е използвал за постигане на това, което иска, но мечтата му става реалност. Първо като лидер на момчешката група SS501 и след това с участието си в сериала "Момчетата цветя" /Boys Before Flowers/. Ролята на Джи Хо сънбе го изстрелва директно на върха.

Но Ким Хьон Джунг не е избран случайно за тази роля. В момента на кастинга той участва в много популярното лайф шоу на една от корейските телевизии наречено "Ние се оженихме". Почти няма човек в Южна Корея, който да не харесва двойката - той си партнира в шоуто с известната певица Хуанг Бо. Двамата са на път да спечелят голямата награда, но напускат шоуто заради конфликт в графиците на заснемане на "Момчетата цветя".
През 2008 година с гласуване по Интернет в рамките на Сеулския международен фестивал за драма наградата за най-популярен актьор печели Лий Джун Ки. Тогава това става с рекордните 5 милиона гласа. През 2009 година същия Лий Джун Ки, като миналогодишен победител, на церемонията по награждаването трябва да връчи наградата на новия победител. А новият победител е Ким Хьон Джунг и ако за 2008 година рекорда гласове е бил 5 милиона, то през 2009 година Хьон Джунг печели 25 милиона гласа. Това вече е безспорен триумф.
За съжаление актьорът-певец не може лично да получи наградата, защото по това време се намира в болница в Япония, болен от грип. Но Ким Хьон Джунг вече е признат за една от най-големите звезди на Южна Корея. За него казват, че усмивката му може да освети цяла стая. Не само изключително привлекателен, но и много умен, той може да задържи вниманието на многохилядна аудитория за часове. Не изпитва смущение както пред камерата, така и на сцената. За него са еднакво важни и актьорската и певческата кариера. На въпроса кое от двете предпочита, той отговаря, че е все едно да го попитат кого обича повече - майка си или баща си.

Достатъчно млад, за да има дълъг творчески път пред себе си, Хьон Джунг вече е завладял сърцата на милиони фенове по цял свят. Затова остава само да му пожелаем: Файтинг, сънбе!

Кимура Такуя идва с дъжда

През 2008 година режисьорът Anh Hung Tran създаде много коментирания филм „I Come With The Rain“.  В него ролята на Шитао се изпълнява от японския актьор Кимура Такуя. В Япония първо се изписва фамилията, а след това малкото име – Кимура е фамилията на актьора.

Критиците са на мнение, че това му донася световна слава, но аз не мисля така. Мулти талантливият певец, танцьор и актьор е познат в цял свят благодарение на многото японски драми, в които участва.

Роден е на 13 ноември 1972 година в Токио, Япония. Почти 10 години поддържа интимна връзка с една и съща приятелка, но се разделят. По-късно се жени за актрисата Шизука Кудо и имат две дъщери.

Да познаваш работата на Кимура е равнозначно на това да обичаш Кимура. Наскоро моя добра приятелка от Панама сподели, че е толкова обсебена от него и докато не изгледа всичко, в което участва, няма да се успокои. Е, доста ще трябва да гледа. През дългата си кариера в шоу бизнеса Кимутаку, както го наричат по-близките му хора, е участвал в какво ли не – 32 телевизионни драми, 10 игрални филма, безброй реклами и още повече изпълнения на сцената като певец и танцьор.

В настоящия момент Кимура Такуя е една от най-големите японски звезди. А е започнал като танцьор през 1987 година. Пътят към славата поема след участието си в драмата Asunaro Hakusho, заснета по известна японска тинейджърска манга през 1993 година. След нейното излъчване актьорът става изключително популярен в Япония. Младежите започват да имитират маниера му на поведение и стила му на обличане. Нататък е ясно. Щом си талантлив, няма причина да не бъдеш обичан от зрителите.

Преди още да съм чувал името Кимура Такуя, друга моя приятелка ми препоръча драмата „Beautiful Life“. Изгледах я на един дъх и много плаках накрая, но истински негов фен станах след  „A Million Stars Falling From The Sky“. След тази драма разбрах и защо е известен като Кралят на целувките в цяла Азия, че и в цял свят. Но гледайте драмата и сами се убедете в това.

Кимура Такуя не е красавец по нашите европейски стандарти. Нито външността, нито фигурата му могат да го причислят към така наречените „хубавци“. Нямам представа какви са азиатските стандарти за красота, но видиш ли го веднъж, ще го помниш цял живот.  Такова излъчване не може да се забрави. Никой не оспорва огромния му актьорски талант, но не за него става въпрос. Когато Кимура целуне героинята на екрана, краката на всички жени се подкосяват. Иди че разбери защо е така. Няма и да правя опити. Който иска да разбере причината, нека се потруди сам. А аз ще чакам следващата, по-следващата и още по-следващата му актьорска изява. Защото веднъж влезе ли в сърцето ти, нямаш друг избор, освен да го чакаш.

За актьорите, звездите и славата

От две години съм фен на филмите и сериалите произведени в най-източния край на света. Естествено най-много гледам корейски драми, но харесвам много и японските. Не всички японски, само тези, които са наистина добри.  Отначало ми беше трудно, но вече много успешно се справям със запомнянето на имената на актьорите и актрисите от  тази част на света. Полека лека след филмите и драмите идват и новините – сериозни и жълти. Щом харесваш нещо, започваш да се интересуваш и от подробностите. Например как е създаден даден филм, какъв е частния живот на този актьор или онази актриса. Такива сме си хората – любопитни. Не мисля, че в това има нещо лошо. Ако разбира се не си някой извратен тип, като онзи който отне живота на Джон Ленън.

Четеш ли новините, няма как да не се сблъскаш и със скандали от лично естество – кой с кого е в интимни отношения, кой коя агенция съди и защо, тайни бракове и явни дела за издръжка. Неща от този род се наричат навлизане в личното пространство на звездата. Съгласен съм, че звездите са хора и имат право на личен живот. Но ако искат да не бъдат преследвани от жълти клюки, ще бъде добре да не правят нищо, което не бива да се прави.

А сега да поговорим за правото на така наречения личен живот на звездите. Щом се повдигне този въпрос и всички ние в хор пригласяме: „ Да, така е, те също са хора и имат право на личен живот.“ Така е, ама не е точно така. Лично аз не съм чувал за някой, когото насила са го сложили пред камерите или изкарали на сцената.

Точно тук му е мястото да ви запозная с една азиатска звезда, която по мнението на всички „много леко носи славата си“. А неговата слава е значително по-голяма от тази на която и да е корейска, японска, тайванска, китайска и други звезди от този регион. По-голяма и от звездната слава на Холивудските асове. Шарукх Кхан има официално потвърдени 3.5 милиарда фенове по цял свят.  Повече от която и да било друга известна личност в която и да е сфера на дейност. За него казват, че ако създаде собствена религия, това ще бъде религията с най-много последователи в света. Много често името му се споменава наред с израза „политическа кариера“, но той е категоричен по този въпрос. Не желае да става политик. Макар харизматичното му излъчване, привлекателната външност, хлапашката му усмивка, невероятното му чувство за хумор и острият му ум да са много подходящи за това поприще, той казва – не. Той е актьор и ще остане такъв докогато може, тоест докато зрителите му искат това от него. Не съм срещал по смислено обяснение от неговото на вечния въпрос за личния живот на публичните личности. Затова ще си позволя да го цитирам тук. Моля да бъда извинен за твърде свободния превод, но цитирам по памет. На всеки, който му постави подобен въпрос, Шарукх Кхан отговаря: Аз съм прекарал половината си живот в непрекъснат труд, за да достигна до тук  -  хората да ме разпознават. Няма да прекарам другата половина зад черни очила, криейки се от тях. Искате да знаете всичко за мен – коя е съпругата ми, кои са децата ми, искате да видите дома ми – разбира се, че ще ви ги покажа. Вие, моите фенове, имате пълното право на това. Аз съм звезда само благодарение на вас. Вие ме направихте такъв, какъвто съм в момента. Мое задължение е да работя здраво, за да може вие да сте щастливи.

Това е поведението на един умен мъж. Въпреки огромната популярност и слава, Шарукх Кхан никога не се е замесвал в скандали от каквото и да било естество. Никога през живота си не е казал лоша дума за колега. Работи здраво, радва се на успеха си и на обожанието на феновете си.

Би било добре ако всичките му колеги постъпват по този начин. Тогава няма никога да бъдат обект на спекулации в жълтата преса и няма да страдат толкова много заради загубеното право на личен живот. Защото стъпвайки на пътеката, която води към дълго мечтаната слава, трябва да знаят, че ще бъдат огрени от прожектори през целия си път. Звездите нямат личен живот, нямат право на това. Не защото не са хора като нас, а защото ние, техните фенове сме ги направили звезди и следва да изискваме от тях уважение за това. Чувствата трябва да бъдат двупосочни. В противен случай ще има много страдания и сълзи. Бъдете честни към себе си и към другите, не правете нищо, за което после да съжалявате, работете много и лягайте и ставайте с мисълта за феновете си. Ние, феновете го заслужаваме.

Когато застанеш между кучето и вълка

Лий Джун Ки – това име се споменава все по-често от почитателите и почитателките на корейските драми. Преди време ми беше казано, че името се произнася и пише И Джун Ги, а английската транскрипция е грешна. Сигурно са прави хората да твърдят това, но лично за мен той си остава Лий Джун  Ки с грешна или правилна, или каквото ще да е транскрипция. Позицията ми е, че англичаните знаят по-добре от нас или пък самите корейци, защото те си пишат имената на латиница, не им ги пишем ние. За името толкова. За актьора и човека – повече. Защото до името на човек се слага името на баща му и на рода му и това ни дава информация за произхода на дадена личност, а за самия човек съдим по делата му. За актьора пък съдим по ролите и публичните му изяви. Моята първа среща с Джун Ки беше в драмата Илджиме, която през 2009 година се бори за наградата на зрителите по интернет. Отстъпи на друга нашумяла и много популярна корейска драма и с това разби сърцата на верните си почитатели.  Като казвам “разби сърцата” съвсем не преувеличавам, защото срещнеш ли веднъж това момче с красиви издължени очи никога няма да го забравиш. Най-красивите очи от Далечния изток не могат лесно да бъдат забравени. Има нещо омагьосващо в него и то не е само във външния му вид.  А гледаш ли филм или драма с негово участие няма начин да се задоволиш само с една. Започваш да търсиш всичко, в което можеш да го видиш – записи от модния подиум, филми, драми, срещи на фенове и музикални изпълнения. Защото освен актьор той се изявява не лошо и като певец. С една дума красив и много талантлив.

Лий Джун Ки се е превъплъщавал в много характери – от ученика-бунтовник в “18 май”, през момчето-гей в “Кралят и клоунът”, влюбения плейбой в “Моето момиче”, агентът под прикритие в “Времето на кучето и вълка”, че до последната му роля на журналист в драмата “Герой”. Много от ролите му не ги споменавам не защото не са запомнящи се, а защото ако пиша за всяка една от тях ще трябва да отворим специална поредица в списанието само за него. Не че не го заслужава.

Джун Ки е роден на 17 април 1982 година в град Бусан, Южна Корея. Завършил е Сеулския университет за изкуство специалност актьорско

майсторство. Говори корейски, китайски – мандарин, японски и английски език.  Актьорската си кариера започва на 21 години, но за

първи път се появява на екран в телевизионна реклама през 2001 година, а първата му телевизионна драма е “Drama City: What should I do?”.  Успехът идва при него през 2005 година с ролята му във филма “Кралят и клоунът”, а популярност извън Корея му носи драмата “Моето момиче”. През 2008 година печели наградата за най-популярен

актьор на международния фестивал за драма в Сеул.  Наградата печели и драмата, в която участва, а именно “Времето на кучето и вълка”, като оставя след себе си много популярния и обичан “Хонг Гил Донг”. Личното ми мнение е, че от двете драми побеждава по-добрата, а изпълнението на Лий Джун Ки е най-доброто му изпълнение до този момент. Като се замисля, това е може би едно от най-добрите актьорски  изпълнения изобщо в света на корейските драми и филми. Роля изключително силна, която остава завинаги в съзнанието ни.  2008-ма година носи и друго признание за Джун Ки. Той е избран за амбасадор на  “Корейската вълна”  на  Seoul Hallyu Festival, а през 2009 година става посланик на Korea Tourism Organization.

В края на 2009 и началото на 2010 година се излъчи дълго очакваната драма “Герой”, за която все още нищо не мога да кажа. Поради незавършен превод на английски тази драма все още не може да се гледа от тези, които не знаят източни езици.

А докато чакаме превода на “Герой” ще ви предложа да си припомним какво става в най-тъмната част на денонощието.

Точно преди изгрев слънце, когато всичко се обагря в червено от хълма се спуска силует. Това е времето, през  което не можеш да различиш дали този силует е на кучето, което си отгледал или на вълк, готов да те нападне. Това е времето когато не можеш да разбереш дали към теб идва приятел или враг. Това е времето на кучето и вълка, времето между доброто и злото. Времето когато навън в мрака излиза героят на Лий Джун Ки да потърси справедливост за себе си и за убитите си родители. В такова време никой не може да каже дали ще поеме пътя на доброто или на злото, дали ще остане добрия герой или ще се превърне в най-лошия кошмар. Това е времето когато трябва да се вземат съдбоносни решения, времето когато си застанал между кучето и вълка и сам не знаеш кое от двете си. Времето преди зазоряване, когато е най-тъмно

Кралят на “Hallyu”

Най-големите концерти в Япония се изнасят в Tokyo Dome. Капацитетът му е 55000 зрители. На тази сцена са пели Майкъл Джексън, Мадона, Бекстрийт бойс и други звезди от такава величина. Но повече са звездите, които мечтаят за изява там.  Малцина  обаче са тези, които успяват да напълнят залата. Един мъж в края на м. септември  я напълни със зрители, които дойдоха да видят как ще представи книгата си “Пътешествие в търсене на красотата на Корея”. А той дори не е писател. И певец не е. Феновете му дойдоха да го видят и търпеливо чакаха с часове на опашки за да влязат. Как няма да чакат щом това е техният Йон-сама /Yon-sama/. В превод от японски Йон-сама означава кралска особа. За японците и още повече за японките това абсолютно обожание започна през 2002 година с излизане на южно корейската драма “Зимна соната”, по която тази година се засне и анимирана филмова версия. Почти неизвестният дотогава актьор Бе Йонг Джун стана обект на мечтите на хиляди японки. По статистически данни повече от 80% от японците са гледали драмата. Буквално за една нощ представителят на така наречената “корейска вълна”,  която направи известни много красиви корейски актьори и актриси, се превърна в принц. Даже не в принц, а направо в крал. Популярността му в цяла Азия е огромна. В момента е най-високо платеният корейски актьор. Ако запитаме феновете му защо го харесват, те ще отговорят, че са запленени не толкова от красивия му външен вид и  убийствената му усмивка,  а преди всичко от чувствителността, с която играе ролите си и маниера му на поведение пред малкия екран и извън него. С една дума – от актьорския му талант.

Бе Йонг Джун, може би най-харизматичният корейски актьор, е роден на 29 август 1972 година в Сеул. Актьорската си кариера започва през 1994 година, но звезда става чак след 8 години. През 1999 година изоставя актьорството и се фокусира към завършване на образованието си в Sungkyunkwan University.  През 2001 година се завръща на малкия екран с драмата “Хотелиер”. В актьорската му биография са вписани само три игрални филма и необичайно малко участия в телевизионни драми. Най-популярни са филмите му “Untold scandal и “April snow” и драмите “Хотелиер”, “Зимна соната” и “Легендата” известен още и като “Четирите бога на първия крал”.

Тази рубрика е наречена “Не е за Оскар, но…” За таланта на Бе Йонг Джун това но е повече от неуместно. Не отричам, че можеш да станеш звезда и без да си чак толкова талантлив. Не отричам, че можеш и филмова награда да спечелиш, но определено никой няма да те нарече Йон-сама. И едва ли  почитателите ти ще предизвикат паника на летище Нарита,  на каквато летището е ставало свидетел само още веднъж, през 1960 година при посещението на легендарните “Бийтълс”. Честно казано когато започнах да гледам сериала “Легендата” не очаквах, че той води до пристрастяване. След третото гледане на 25 часовата драма вече ми стана ясно защо десетки хиляди японки започват да изучават корейски език и една след друга посещават Корея с единствената цел да видят страната на техния идол.  Макар, че прозвището “кралска особа” актьорът получава много преди да изиграе ролята на крал, определено с начина, по който играе в “Четирите бога на първия крал” поставя нови стандарти пред всички държавни глави от цял свят, били те короновани или не. С много работа и много талант успява да изгради образа на герой предизвикващ силно възхищение и възпитаващ в толкова човешки ценности, колкото малко образи в литературата и киното успяват. Образ силно въздействащ върху чувствата и емоциите на зрителите.  Най-удивителното е, че въпреки трите години работа по драмата Бе Йонг Джун успява да запази непроменена играта си през цялото време, а това е много трудно и изисква наистина огромен талант и отдаденост на ролята.

Един документален филм за Кралят на Боливуд започва така: “Том Круз, Брат Пит, Джим Кери… кой е най-голямата филмова звезда?” и продължава “Нито един от тези холивудски герои. Най-голямата звезда  е един човек, който има 3 милиарда и 500 милиона почитатели. Неговото име е…” Като отчетем и факта, че повече от две трети от хората в света населяват азиатската част на планетата,  се налага изводът, че звездите на седмото изкуство вече не са на запад, а на изток от нас. Там където слънцето първо огрява земята, там където културата и изкуството са възникнали много преди да дойдат до нас. Там където е роден и работи най-яркият представител на “Hallyu” Кралят Бе Йонг Джун.

На изток, по на изток, най на изток

Преди доста години, още когато по националната телевизия не се излъчваха много сериали, един сериал по романа на Джеймс Клавел залепи всички ни за малкия екран.  “Шогун” не е японска продукция,  нито пък авторът е японец, но за някои от нас това беше първия досег с японския начин на живот и японската култура. Японското кино е  сравнително добре представено у нас или поне беше. Почти всички са чували, а повечето и са запознати с филмите на Акира Куросава, геният на японското кино. Филмът му “Седемте самураи” е познат в цял свят и се гледа и до днес. Холивудският хит “Великолепната седморка” е негов римейк. Познаваме и други, по-млади японски кино творци, но официално не познаваме японските телевизионни сериали. За разлика от латино американските и турските, такива у нас не дават. Ще трябва пак да благодарим на интернет за възможността да видим и тях. Съгласен съм, че филмите се причисляват към изкуството, докато сапунените опери, както често наричат сериалите, не. Но определено мисля, че точно сериалите ни дават по-пълна представа за културата и начина на живот на дадена нация. Може би защото са по-дълги и запълнени с по-обикновени неща. Може би защото са без особени претенции към седмото изкуство, но в тях намира място ежедневието на обикновения човек. Онзи, който не върши геройства, не страда от титанична любов, не е гений, но е такъв като всички нас – обикновен. Обикновеният японец обаче не е такъв в очите на европееца. Японският начин на живот дотолкова се различава от нашия, че понякога остава напълно неразбран. Страната, от която светът научи двете страшни думи “харакири” и “сепуко”, всъщност може да ни научи на още много. От японците можем да се научим да употребяваме други две думи по-често от останалите. Думите “благодаря” и “извинявай”. Защото японецът казва благодаря, когато го критикуваш и се извинява дори и за добрите си постъпки. Защото човешкият героизъм там е в ежедневието, в малкия принос на всеки един към света – добре свършената работа, грижата за семейството и уважението към останалите. Определено Европа и останалият свят могат да научат много от народите на Далечния изток за това как трябва да се държи отделният индивид с останалите си събратя от човешкия род. А като съм започнал в този дух да поговорим и за морала и неговите ценности. Морално ли е тридесет и четири годишна омъжена жена да се влюби в осемнадесет годишен младеж? Вероятно никъде по света не е. Но такива неща въпреки моралните догми се случват. Такъв въпрос третира японската телевизионна драма  “Sore wa, totsuzen, arashi no you ni”. 

Името е трудно за написване, трудно за произнасяне и още по-трудно за запомняне, но се превежда по смисъл така: “Връхлетя внезапно, като буря”. А внезапно връхлитат само бурята и любовта. Понякога любовта е печална и без бъдеще, понякога любовта е грях към останалите, но може ли любовта да бъде спряна и дали трябва? Според мен това са въпроси без отговор. Поне аз не бих могъл нито да одобря, нито да осъдя и както е казано в Библията, нека хвърли първи камък този, който е безгрешен. И нека преди да осъдим се опитаме първо да разберем. Най-трудното нещо е да разбереш ближния си, но никак не е трудно да опиташ. Стига да искаш и да имаш добро сърце. Ако доброто те води, дори да хвърлиш камъка, дори да нараниш, няма да убиеш.

Козуе чан и Такума сенсей се срещат на една пешеходна пътека, на червен светофар под проливния дъжд. Срещат се и по всички правила би трябвало да се разминат, но не се разминават. Така започва една силна любов и една човешка драма. Козуе е омъжена, домакиня до преди ден, а днес е първият и работен ден в редакцията на популярно списание. Такума е ученик последна година в гимназията, а в свободното си време преподава танци на начинаещи в западнала танцова школа. Тя, въпреки годините си, няма почти никакъв житейски опит и не знае много за любовта. Той, въпреки неговите, е по-уверен в живота и интуитивно усеща по-добре човешките чувства. Тя никога не е танцувала, а той е влюбен в танца професионалист, печелил най-голямата награда за състезателни танци. Тя живее доста скучен живот с добър и внимателен съпруг. Той я научава, че ако повториш една отделна стъпка два или три пъти, тя ще се превърне в танц. Единственото нещо, което ги свързва е взаимното им силно влечение един към друг. Той обича да задава шокиращи въпроси, а тя никога не отговаря по очаквания от него начин, а това го очарова. Разделя ги всичко останало – разликата в годините, обществото, семейството, приятелите. Той е волен като птица, без лични ангажименти и не се страхува да се изправи пред света. Тя е поставена пред дилемата да нарани добия си и грижовен съпруг, тръгвайки срещу общественото мнение или да остане и води скучен, но сигурен живот с него. Изборът е невъзможен. "И двамата са ми скъпи.

Не мога да избирам между двамата" – тези мисли не я напускат нито денем, нито нощем. Защото, който и от тях да избере ще го нарани. Ако остане с единия ще го нарани с това, че не го обича, ако остане с другия, ще го нарани с това, че ще го превърне в самотник отхвърлен от обществото.

Сама по себе си историята разказана в телевизионната драма не е чак толкова уникална. Уникален е начинът, по който са предадени човешките взаимоотношения. С това, че дори и тези, които я осъждат го правят по изключително деликатен начин. С това, че никой не смята, че любовта им е правилна, но и никой не хвърля онзи прословут камък срещу грешницата.

Вълна или цунами

Преди две години на Осмия национален симпозиум по Кореистика проф. дфн А. Федотов изрази мнението, че "корейската вълна" е "феномен", който неизбежно покорява света, но дали скоро ще достигне и България зависи само от желанието на българските продуценти. Явно до този момент липсва желание за официално представяне в страната ни на корейски филми и сериали, но това не означава, че “вълната” не ни достигна. Интернет обществото се погрижи и ние да не останем назад от света. Така както преди няколко години ни заля вълната Боливуд и покори сърцата на много български любители на романтични филми, така сега ни обля и тази. Но докато Боливуд си проби път бавно и мъчително, то “Hallyu” ни връхлетя като цунами. Връхлетя ни и ни помете. Все по-често срещам във форумите изказвания от рода на “Корейците са завладели компютъра ми”. Все по-често започнахме да осъмваме пред мониторите гледайки поредната драма. Вече нито езикът, нито имената на актьорите ни се струват странни. Свикнахме с тях и ги заобичахме. Но за тези, които все още не знаят да отговоря първо на въпроса

Какво  означава понятието “Корейска вълна”?

Всичко започва когато през 1997 година националната китайска телевизия CCTV излъчи корейската телевизионна драма “Какво е любовта”. Сериалът се превръща светкавично в хит. В отговор на огромното зрителско желание през 1999 година се излъчва друга корейска драма – “Звезди в сърцето”, която получава втория най-висок рейтинг в цялата история на телевизията и печели огромна популярност в Китай и Тайван. Скоро корейските сериали стават хитове в цяла югоизточна Азия. Първата излъчена драма в Япония е “Зимна соната”, която излиза в ефир през месец април 2003 година и отново през декември същата година. По искане на зрителите драмата е излъчена за трети път през лятото на 2004 година, а в края на 2004 година се излъчва за четвърти път, като този път се пуска с оригинално корейско озвучаване и субтитри, за да могат японците да се насладят по-пълно на въздействието и. Това е началото.

Десетина години по-късно вече се говори за “Новата корейска вълна”, която идва с нови актьори и актриси. Новата вълна доведе при нас и слънчевото момче с прекрасна усмивка Хьон Бин. Момчето, което стигна чак до Лапландия, за да открие своята Снежна кралица. Защото веднъж едно малко момиче му каза, че Снежната кралица живее там. Това малко момиче също мечтаеше да отлети за земята, която през цялата година представлява един искрящо бял зимен рай, намиращ се на северната граница. Лапландия. Дворецът на Снежната кралица се издига на това най-студено и недостъпно място и в него тя живее съвсем сама, изолирана от цялата топлина на света, без да има друг избор, освен да чака момчето, което ще и каже: “Моя най-самотна и красива Кралице, тук съм,  за да те потърся.”  И Хьон Бин тръгва да я търси, воден само от един спомен и една любов.

Истинското име на актьора Хьон Бин е Kim Tae-pyung. Той е роден на 25 септември 1982 година в Сеул, Южна Корея. Дебютира през 2003 година в драмата Bodyguard, но голяма популярност получава след участието си в  My Name is Kim Sam Soon. От тук насетне пътят към славата и наградите е открит. В момента Хьон Бин е един от най-предпочитаните от режисьорите актьор. Мнозина от тях говорят с уважение за професионализма му. Независимо, че е още много млад, той работи с желание и  пълно себеотдаване на всеки проект, в който участва. Зад гърба си вече има пет филма и седем сериала, а е само на 27 години. Хьон Бин, в превод ярка светлина, притежава чар и талант, които го правят любим актьор на поне две поколения зрители. Актьорът мечтае да остави хубави спомени след себе си и определено прави всичко възможно да види мечтата си реализирана.  Дали ще е на модния подиум, дали в благотворителна акция или на малкия екран, винаги очарова с присъствието си. И независимо, че наближава Коледа и приказните истории като “Снежната кралица” са на преден план, ще е несправедливо ако не спомена и ролята му в драмата “Светът в който живеят”. Една доста реалистична драма за това как се правят драмите. За това, което става преди ние зрителите да видим готовия продукт седнали удобно пред телевизорите си. За това, колко труд и безсънни нощи са необходими , за да влязат героите в нашия хол. Хьон Бин изиграва ролята на режисьор на телевизионни драми толкова добре, че започвам да се чудя дали е актьор или режисьор. А кой знае.  Бъдещето ще покаже. Той вече доказа, че не е звезда за един ден.  Доказа, че ще грее дълго на звездния небосклон и ще сгрява сърцата ни с чаровната си усмивка.